DSC08890.jpg
DSC08890.jpg

Пирин/Pirin


SCROLL DOWN

Пирин/Pirin


 

Утрин в Пирин/ A morning in Pirin

Мразовита зимна неделя. Нагоре в планината валеше сняг. Долу в долината се бе намусило. Пътят от Гоце Делчев до село Пирин бе живописен, мъглив, пуст. Последните два километра, по стръмна отбивка, беше и доста разбит.
Пирин е най-красивото село, в което съм попадал в България. Но и едно от най-тъжните. Не е само това, както местните казват, че от не знам колко години не е имало повод за радост в селото: сватба, раждане. А е мисълта, че някога тук са крачили, работили, живели близо 2000 души. Сега селото е тихо, но по онова време, не чак толкова далечно, долината е била озвучавана от стотици работилници, майстори, ковачи, търговци. Всичко това е история, а когато и последната стара къща или плевня се срути, дори история няма да остане.
Но все пак селото е романтично. Стръмни малки улички. Както по онова време, всички са тесни. Тогава нагоре се е стигало само пеш, на кон или на катър. Пирин е единственото селце от по-старите и автентични, което не е достигнато от туристическия бум наоколо: от една страна Сандански, с хилядите туристи търсещи спа ваканции, както и Мелник с винения си туризъм; от друга страна села като Лещен, Ковачевица, Огняново, че дори Гърмен, които изживяват (или прецъфтяват) туристически епогей.
А село Пирин е все така грохнало. Много искам отново да го посетя - и когато времето ще позволи за едни по-оптимистични, по-светли снимки. Но от друга страна не искам. Тъжно е. Помислих си дори за къща тук, толкова е красиво. Но ме е страх това да не повлияе на стила ми на писане и фотографиране. Мрачен, злокобен, макар и романтичен.
Хората в Пирин са изключително гостоприемни. И може би самотни. Повечето са пенсионери, техните деца и внуци живеят другаде, не се връщат толкова често. Хубаво им е да има гости, млади, с които да си поговорят.

It was a cold, misty Sunday morning. Up in the mountain it snowed. The village of Pirin was a couple of kilometres off the main road from Gotse Delchev to Kulata, Sandanski and Petrich. It bears the name of the Pirin mountains, in whose foothills it’s tucked. I’d say it’s the most picturesque village in Bulgaria, although in that area you can find many more similarly located villages.
Pirin has escaped the mass tourism movement of the last decade. There are no hotels and restaurants here. There’s just a guesthouse in the beginning of the village, but it’s normally open in summer only. The village’s charms - and its sorrows - lay in its many abandoned old houses.
Pirin’s an incredibly romantic place to visit. It’s an incredibly sad one, too. It’s been years since anyone was born or wed here. There are no young people, all have gone to other villages, towns or countries.
The old barns, the old houses looming over the river were so enchanting. There are no roads but paths - as it always was. People are friendly. But old. As old as the houses, the church, the land. The young ones, as young and fast as the river, are long gone. There’s nothing to do here anymore. It is so enchanting I thought about buying a house, restoring it and living here to write, meditate and walk. But it’s too sad. I don’t want my writing to turn dark and melancholic.

 
DSC08685.jpg